Макгахан – Освободител на България
През 1876-та година, 100 години след написването на американската Декларация за независимостта, българите вдигат бунт срещу империята на османските турци. Османската империя стъпва на Балканите 500 години по-рано и отнема всички права на християнското население. През 19 век обаче султаните са принудени да се разделят с по-голяма част от европейските си владения. В края на април 1876 българите въстават и обявяват независимостта си от империята. Въстанието е смазано от турската държава. Избити са над над 30 000 души – повечето от тях жени, деца и старци. Зверствата на турците надигат вълна от протести в Европа.

За да разследва случая в България пристига Джанюариъс Алойшиъс Макгахан – американец, репортер на най-популярния в света по онова време вестник New York Herald и основания от английския писател Чарлс Дикенс лондонски Daily News. Макгахан е приятел на генералният консул на САЩ в Константинопол Юджийн Скайлър и на популярния руски генерал Михаил Скобелев – Белият генерал. Свързва ги бойна дружба – заедно са били в Средна Азия, където Скобелев, още подполковник служи в руската армия, Скайлър е на дипломатическа служба, а Макгахан – военен кореспондент. По покана на американския консул Макгахан се присъединява към група дипломати – англичанинът Беринг, руският княз Церетелев, французинът Албен Розе и самият Скайлър – които правят обиколка из районите на потушеното въстание.
Един от най-пострадалите региони е Батак. Преди въстанието населението му е било над 7 000 души. След разправата с въстаниците, наричана европейската преса и от историците Баташко клане, оцеляват едва около 2 000 души. Останалите са избити от набързо сформирано мюсюлманско опълчение – „башибозук“. На турски „башибозук означава „повредена глава“. Чудовищното в случая е, че башибозука е съставен от българи, изповядващи исляма, събрани от околните села. Под насърчителния поглед и с помощта на турската власт българи са избивани от българи.
Репортажите на Макгахан от Батак са препечатани в десетки световни вестници. Те взривяват общественото мнение във Великобритания. По същото време премиерът на Обединеното кралство, фаворитът на кралица Виктория, Бенджамин Дизраели, твърди, че „Британското величие минава през безкомпромисна, а не глупава политика, и тя поставя британските интереси над моралното право”. За лоялността си към короната, през същата 1876 г. докато в България избиват християни, Дизраели е награден от кралицата с титлите граф Биконсфилд и виконт Хюгхендън.
В резултат от въстанието, нечовешката политика на турците и не на последно място, благодарение на смелостта, доблестта и таланта на Макгахан Русия обявява война на Османската империя и разгромява армиите й за по-малко от година. Войната е наречена Освободителна за българите, защото след победата, България възкръсва на политическата карта на Европа. Макгахан отразява на място военните действия, придружавайки своя приятел – Белия генерал Михаил Скобелев. За жалост заболява от тиф и умира в Цариград три дни преди да навърши 34 години. По-късно, останките му са пренесени в Ню Лексингтън, Охайо, а на гроба му българите емигранти в САЩ поставят надпис – Освободител на България.
Ето как Макгахан е описал влизането си в Батак: „Най-после се измъкнахме от гъстата гора и попаднахме в прекрасна долина, която простря богат килим от зеленина пред очите ни. Малка рекичка шумолеше и се провираше през нея, а над водата се очертаваше миниатюрна дъскорезница. Изглежда, че жителите на Батак са водели просперираща търговия с дървен материал, който те обработвали от горите на околните планини“.
Няколко години след Априлското въстание във Великобритания стават особено популярни хумористичните петостишия лимърици, за които се говори, че са сътворени за първи път в ирландското графство Лимърик. Ирландецът Бърнард Шоу е особено популярен сътворител на лимърци, но и автор във вестника на Дикенс, за който работи Макгахан – лондонския Дейли Нюз. Ето типична мрачна история от лимъриците, „потопила” главния герой, на когото никой не съчувства. Тя е от Ла Манша /Английския Канал/.
Сравненията между драматичната съдба на ирландците и българите от Родопите на няколко пъти обземат и Джанюариъс Макгахан.
Най-отчайващият съвременен български идиом е „забатачване”. Накратко, това е най-безизходната житейска ситуация за българина.
Точно преди клането Батак е напълно съизмерим с малък проспериращ европейски град. Ето как го описва Макгахан:
„Мисля, че хората в Англия и Европа обикновено имат много изкривена представа за това какви са тези българи. Винаги съм ги чувал, че са говорили за обикновени диваци, които в действителност не са били много по-цивилизовани от американските индианци;
… Бях изумен … когато научих, че едва ли има българско село без училище;
… те се издържат от доброволен данък наложени от българите върху себе си;
… Инструкциите, дадени в тези училища, са безвъзмездни и че всички печелят еднакво от него, както бедни, така и богати;
Едва ли има българче, което да не може да чете и пише; и накрая, че процентът на хората, които могат да четат и пишат, е толкова голям в България, колкото в Англия и Франция. Хората, които говорят за българите като за диваци, знаят ли случайно тези факти? Отново си помислих, че изгарянето на българско село означава изгаряне на няколко кални колиби …
С учудване установих, че по-голямата част от тези села всъщност са добре построени градове, със солидни каменни къщи и че има във всички тях сравнително голям брой хора, които са постигнали нещо като комфорт и че някои от селата могат да издържат не много неблагоприятно сравнение с английско или френско село. Истината е, че тези българи, вместо диваците, за които сме ги приели, в действителност са трудолюбив, трудолюбив, честен, цивилизован и мирен народ.“
Въстанието от април 1876 г. избухва почти едновременно на територията на цяла днешна България. Вдигат бунт и в Батак. Местните отхвърлят властта на султана и уведомяват за това мюсюлманите от околните села. Те приемат политическата промяна и молят за милост. Въстаниците ги оставят на мира, разчитайки на тяхната лоялност. Батак е независим в продължение на около 15 дни. След това е обграден от башибозука, воден от Ахмед Ага Барутанлията – българин-мюсюлманин, родом от близкото село Барутин, областен полицейски началник. Ахмед ага обещал на въстаналите българи, че ще бъдат пощадени, ако предадат оръжието си и се подчинят. Част от бунтовниците му повярвали. И били избити. Избити били и онези, които се съпротивлявали. Башибозукът подложил Батак на изтребление и разграбване.
„Тук е Къщата на ужасите. Каменна крепост, където пребъдва смъртта“. Макгахан го споменава в кореспонденциите си. „Стотици хора, потърсили подслон в църквата, бяха убити. Това място е обитавано от духове“.
Черквата „Света Неделя”. В началото на май 1876-а, дворът и самата черква са претъпкани с отчаяни, зле въоръжени мъже, жени, деца. Малцина ще оцелеят. Нападателите нямат милост. Избити са над 2000 души. След посещението си тук, през август 1876 година дипломатите пишат в докладите си, че целият двор и храмът са били задръстен с трупове. Почти до нивото на оградата. Английският дипломат пише в доклада си „На Ахмед ага и хората му се пада славата за извършване на може би най-гнусното престъпление, опетнило историята на нашия век.“
Британското обществено мнение е особено чувствително, когато става дума за подлост и избиване на цивилно население. 19 години преди събитията от април 1876 в Индия, колония на Обединеното кралство, избухва въстанието на сипаите. Един от водачите му – Нана сахиб, убеждава англичаните в Канпур – около 200 души гарнизон, заедно с още около 250 цивилни, предимно жени и деца – да се предадат. След което моментално екзекутира всички офицери и войници. Когато редовната британска армия го обгражда и положението му става безнадеждно, Нана сахиб избива до крак всички пленници.
След клането в Канпур Британската империя разпореди арестуваните бунтовници да бъдат разстреляни с оръдия. След събитията от 1876 г. българите се завръщат тук и след получаване на независимост от Османската империя продължават да живеят тук заедно с турците. Те не забравиха, но и не потърсиха отмъщение.
За извършеното в Батак султанът награждава Ахмед ага с орден „Меджидие – един от най-високите ордени в империята. Но Господ явно го оценява по друг начин – според легендата касапинът от Батак умира от проказа 5 години по-късно.
„Хората, убити тук, са мъченици на вярата. Те не се криеха в църквата заради нейните дебели каменни стени или здравите й врати. Те търсеха Божия подслон, Божията защита. Уви, Бог не им помогна. И вероятно те го извикаха в последния си час, като Исус от кръста – „Eli Eli lama sabachthani?“ – „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“
![]()
Гробът на Макгахан в Ню Лексингтън, Охайо, САЩ.
На паметната плоча е исзисан надписът: „Освободител на България“
–––
Черквата „Света Неделя” е свято място за българите. Всяко българско дете го е посещавало поне веднъж като ученик. Но днес е различен ден. 3 април 2011 г. От Батак се пренасяме в столицата София. Предстои безпрецедентно събитие. Православната Църква канонизира баташките мъченици на вярата и ги провъзгласява за светци. Всички вкупом. В православието канонизацията е изключително рядък ритуал. За последен път това се е случвало преди 47 години. В патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски” са всички български епископи, висши представители на държавата, но и обикновени хора. С благословията на патриарх Максим избитите в Батак вече са светци.
„Те чакат този момент от 135 години. Но Раят не знае време“…
Месец и половина по-късно осветената икона на новите светци се завръща в Батак. Литийното шествие се превръща в едно от най-грандиозните православни събития на годината. За да участват в него пристигат 50 архиепископи от всички православни църкви в света. Събират се и над 300 свещеници само от Пловдивската епархия. И тъй като семейните връзки са особено силни в Батак, днес едва ли има тамошен жител,който не е пряк роднина на светец.
В канонизирането отново има и американска връзка. Американски монахини, потресени от историята на мъчениците на вярата, нарисували икона, в която батачани са изобразени като светци.
В Батак има още една забележителна църква – „Свето Успение Богородично”. Строежът й започва преди 100 г. под ръководството на чешко-българския архитект и инженер Йосиф Шнитер. Той оказва ценна експертна помощ на руските войски при обсадата им над Плевен. Българскияг град е ключов момент от Руско-Турската война. Казват, че масовите убийства тук са предизвикали тази война. Руският император Александър Втори се разплакал, когато изслушал пълномощника си княз Церетели. Докладът на княза за събитията в Батак станал емоционална причина за обявяването на Освободителната за българите война.
Век и половина по-късно в региона на Батак все още е запазена атмосферата и изумителната природа от онази епоха.
.jpg)
Община Батак е в Южна България. Намира се на над 1000 м.над.в. в Западните Родопи. Град Батак е заобиколен отвсякъде с извисяващи се над него хълмове. Наоколо текат реки, ширят се язовири, подскачат риби, тича дивеч.
Движим се към язовир Беглика. Той е с дължина 7 км. и максимална дълбочина 43 метра. Точно, колкото е и максималната дълбочина на езерото Галилейско море, по което Христос е ходил, както твърди Библията.
![]()
Може би, защото наоколо въздухът е изключително чист. Тук се наблюдава едно от най-редките явления на планетата – йонизация на въздуха. Наричат йоните – витамините на въздуха.
На територията на община Батак има пет резервата с различен статут. Те са особено важни, защото горите заемат основната част от територията на община Батак. Започваме с Държавно ловно стопанство „Беглика”. Точно на негова територия расте очеболецът (Shrubby Cinquefoil). Но тук и из останалите резервати се оказва, че има още десетки видове растения от Червената книга на България, някои от които растат само в Родопите. Чуйте как романтично звучат тези планински създания: Marsh Gladiolus /Блатно петльово перо/, Purple Marshlocks /Мочурно прозорче/, Alpine Snowbell /Карпатско крайснежно звънче/, Northern Bedstraw /Северно еньовче/… Най-високата точка на „Беглика” е третият по височина родопски връх „Сюткя” – 2186 м. Казват, че при ясно време оттам се вижда Бяло море. Най-ниската точка е – 1527, водите на язовир „Голям Беглик”. Тук, в планината, язовирите наистина са вътрешни морета. Резерватите са достъпни за всички, които Дивото ги зове /“The Call of the Wild” – Jack London/. Те отсядат в ловен дом „Синия залив”.
По тези места навсякъде се скита дивеч като в канадска тайга, а реките и язовирите гъмжат от риба. Сред царете на фауната са благородният елен, дивата котка, сърната, вълкът, дивата свиня… Но това е само началото. Следващата спирка е „Широка поляна”. Това e Царството на водите. Оттук текат три реки и се разстилат четири язовира.

Но пъстървата е само масовка в Царството на Водите и рибите. Тук може законно да уловите също мряна, костур, моруна, шаран, кефал, толстолоб, червеноперка, кротушка, бяла риба… Дори щука.
Широка поляна е Царството на рибата, което означава, че тук е Раят на мечките. Наоколо скитат огромни екземпляри. Не са толкова страшни като гризли в Скалистите планини, но са достатъчно опасни. Видите ли малки мечета, не се заигравайте с тях, а бягайте! Майка им най-вероятно е някъде наоколо.
От Юг продължаваме право на Север. Дивечовъдна база „Родопи”. Накъдето и да пътуваме обаче, колкото и диво да изглежда, ние никога няма да сме на повече от 180 км. от летище София. И, ако в „Родопи” се случи последният ден от Родопската ви екскурзия, не забравяйте да наберете за приятелите си от прочутите черна и червена боровинка. Те са толкова големи тук, че може да се спънете в тях. Голям е шансът ви в дивечовъдна станция „Родопи” да се натъкнете на редките вече за Европа златка, белка и дива коза.

Държавно лесничейство „Батак”. Тук е място на зашеметяващи гледки. Средната възраст на издигащите се до небето иглолистни смърч, ела, черен и бял бор е 130 години. Което означава, че сред тях има връстници на Априлското въстание, а други са били засаждани непосредствено след Освобождението на България. Запазената марка на лесничейство „Батак” са подредените като килими високопланински поляни. А също и екзотичните за България муфлони. Разбира се, и елените.
Последното ни лесничейство е „Борово”. Тук е мини Джурасик парк, но само, ако сте забравили обувките в някоя от луксозните стаи на хижата за гости. Глухарите, бекасите, гривеците са големи почти колкото прароднините си динозаври. Огромни са, но за разлика от тях, недостижимо плашливи. С малко повече късмет обаче ще видите орел, сокол или ястреб да се рее над вас.
На 6 километра оттук е село Фотиново. Понякога го наричат „Забравено от Бога”. И, може би – по-добре. В него живеят хора, които се молят на различни богове. Но Фотиново, казват, е обратното на Югославия. То е пример за вековно съжителство между различни етноси. /От Фотинската скала да се снима/.То също е сравнително доста високо – на 1100 метра. В по-голямата си част е разположено на слънчевия ляв бряг на Фотинската река. Разделено е на 4 махали. Тук римляните прокарват множество каменни пътища. Те свързват тракийското селище Бесапара с Егейско море. Фотиново се споменава още през 1576 г. в султански документи.
На 12 километра е Кемеровият мост в областта Дженевра. Легендата разказва, че преди векове тук често идвали търговци на дървен материал от Генуа /Дженуа/. Оттам и името на местността. Кемера е строен в края на 16-и век върху останките от римски мост. Забележителна е хармонията, с която е вплетен в околната среда.
Голямата природна забележителност наоколо е Фотинският водопад. Реката му осигурява три пада. Най-високият е колкото 5-етажна сграда.

Днес природата продължава да е все така важна за хората от община Батак, както когато са основавали града през 16 в. Тогава те се заселват тук заради дървения материал. През 19 век вече има над 200 дъскорезници в района. Сега не е по-различно.
Съвсем наблизо оттук е и третото населено място в общината – Нова махала. Жителите му вярват, че са потомци на номадската тюркска етническа група – юруци. Юруците се заселвали в най-прекрасните планински райони от Мала Азия до Европа между 14 и 20 в. Най-старото известно име на това селище е турско – Йенидже Джумая – Новата махала, която се моли в петък.
Поредната атракция край Батак е курортът Цигов чарк. В миналото тук е бил чаркът на фамилията Цигови. Курортът е уникален за България със съчетанието си от 1000 м. надморска височина, язовир, обширни поляни, ски-писти и вело-пътеки. Цигов чарк се намира на югозападния бряг на третия по големина български язовир Батак. Язовирът е изграден на мястото на легендарното Баташко блато. Дължината му е около 9 км., максималната дълбочина – над 30 м. Точно така би трябвало да изглежда рибарският рай. Тук целогодишно се лови над 10 вида сладководна риба.

Препоръчани статии
Такситата с цени само в една валута
17 юли, 2025
