Да помним Дряново!

На тази дата (нов стил) през 1876 г. е превзет Дряновският манастир, който по време на Априлското въстание става крепост за въстаналите в Търновска област. В обителта, превърнала се в духовно средище за българите, на 29 април (стар стил) влиза четата на поп Харитон и даскал Бачо Киро Петров, която е първи бунтовнически отряд не само в Търновско, но и в България. Те били тръгнали към Тревненския балкан, но турците ги усещат и въстаниците са принудени да се укрият в манастира. 200 революционери са обградени от, по различни данни, между 5000 и 11000 редовна войска и башибозук. Командва ги Фазлъ паша. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.

Шепата въстаници, ръководени от поп Харитон и помощниците му, се биели като лъвове с многократно превъзхождащия ги и въоръжен до зъби противник. Те дълго време се надявали за помощ, защото очаквали всеобщо народно въстание. Такава не било възможно да им се даде в онзи момент. Девет дни четниците на поп Харитон, начело с войводата си и помощниците му Петър Пармаков, Бачо Киро, Тодор Лефтеров и други, бранели позицията си.

Някои от чорбаджиите в Дряново поддават и пращат куриер до четниците да се предадат. След проведен съвет от четата пишат писмо, с което уведомяват големците, че са излезли в балкана, за да дирят свободата. „Не ще да ни заповядвате да излезем, нито ви питаме. Колкото са оръжията ни, ще ги сложим, като умрем, а ще ги носим докле сме живи!“, посочват те. Но скоро след това се случило и нещастие – докато поп Харитон и няколко монаси правят барут в една килия, влиза четник с цигара. Стаята буквално избухва, всички са обгорени, а воеводата ослепява.

Той продължава да води четата, но турците докарват топове. Гюлетата им разрушават манастира и трябва да се мисли за оттегляне. Ранените са оставени в обителта, а оцелелите я напускат. Преди последния щурм на обкръжените въстаници, за да се измъкнат през нощта от манастира, раненият и ослепял поп Харитон им казал: „Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!“ Въстаниците се разплакали, простили се с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да излизат. Всички напуснали манастира. Останал само войводата с меч в ръка при входа и там загинал. Но загинал като герой – в неравна борба с турците, върху грамада от вражески тела, с които заприщил входа на манастира. Накрая сам бил намушен на турските щикове.

Опитът за пробив на обсадата момците на поп Харитон правят през нощта на 7-ми май. Башибозукът обаче ги очаква и избива по-голямата част от тях. Бачо Киро успява да се измъкне, но впоследствие е предаден и заловен. Обесен е в Търново, като преди това произнася великите си думи: „Аз, един Бачо Киро съм, без страх от турчин комита съм!“

След потушаването на въстанието в Дряново манастирът е опожарен до основи, а иконите и църковната утвар са ограбени. Възстановяването му обаче започва буквално на другия ден. Костите на загиналите при защитата на Дряновския манастир въстаници се съхраняват в сградата-костница в двора на манастира. Имената на героите са записани със златни букви по стените ѝ.

Манастирът днес: