Почина актьорът Иван Налбантов

На 80-годишна възраст почина актьорът Иван Налбантов. Новината съобщи актрисата Лазара Златарева – кака Лара.

„С голяма болка ви съобщавам, че днес отлетя поетичната, талантлива, честна, горда, достолепна душа на актьора от Театър „Българска Армия“ Иван Налбантов“, пише в съобщението.

Налбантов е роден на 5 август 1940 година. Завършва средно образование в Карлово и ВИТИЗ „Кръсто Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски.

Участва в различни самодейни колективи. След завършване на средното образование е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет и по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Като студент много често е гостувал на пионерския лагер „Гена Павлова“ в „Алтъпармак“ и е показвал кратки сценични етюди. Играе в Държавния театър в Сливен в периода (1965 – 1967). От 1967 година е актьор в трупата на Театър „Българаска армия“

Иван Налбантов има над 100 роли в театъра, телевизията и киното. Удостоен е с почетното звание „Заслужил артист“. Носител е на много български и чуждестранни награди, сред които „Золотая муза“, Награда на Министерството на просветата на Унгария, Международна награда на името на Ахмад Ал-Ахмади и други. Лауреат е на национални конкурси за художествено слово. Обявен е за най-добрия рецитатор сред актьорите в България.

В свободното време пише поезия и проза. Преподавател е по „Сценична реч“ в НАТФИЗ, доцент. Води клас по актьорско майсторство в Пловдивския универскитет „Паисий Хилендарски“.

Член е на Съюза на българските писатели.

През април 2019 г. е обявен за носител на наградата за цялостно творчество на годишните награди „Аскеер“.

„Езикът е най-силното нещо, което е създал нашият народ през вековете“, казваше Иван Налбантов.

„Все ми се струва че по-старите ни писатели и поети, като Йовков например, употребяват думите по-добре: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“. Както и да го изречеш, то хваща за гърлото!“.

Преди време самият той сподели: „И аз като други актьори и като моя колега Стефан Данаилов се боря с паркинсон. Не, че го крия, това не е нещо, от което се срамувам“.

Поклон пред паметта му!