Помните ли Росен Желязков и аферата „Костинброд“?

Днес ГЕРБ официално предложи юриста Росен Желязков за председател на Народното Събрание. След гласуването обаче не беше избран.

Какво стои зад името на Желязков? Нека си припомним. 

Росен Желязков бе единствен подсъдим по най-скандалната изборна афера през последните две десетилетия – случаят “Костинброд” от 2013-та година. 

Тогава, като главен секретар в МС в служебното правителство на Марин Райков, Желязков бе обвиняем за това, че е допуснал отпечатването на допълнителни 350 000 изборни бюлетини от печатница „Мултипринт“ в Костинброд.

За нарушението алармира Мая Мянолова, тогава народен представител от БСП и зам.-председател на парламента. Според разследващите тогава допълнителните бюлетини е трябвало да бъдат използвани за фалшификация на парламентарните избори от 2013 година, припомнят от бТВ през 2018-та.

Аферата “Костинброд” беше разкрита на 11 май 2013 г. – точно ден преди парламентарните избори. Тогава прокуратурата и ДАНС извършиха специализирана операция в печатницата „Мултипринт“, собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев, който е близък на бившия вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов, пише още “Труд” за казуса.

Назначена от прокуратурата експертиза показа, че общо откритите в печатницата бюлетини са 480 000, като 351 075 от тях са били напълно годни за урните. На 16 декември 2013 г. СГП внесе в съда обвинителен акт срещу Росен Желязков за престъпление по служба заради неосъществения контрол върху бюлетините. Престъплението се наказва със затвор от 1 до 8 години.

Вестник “Дума” пък написа тогава:

„Според обвинението Желязков не е упражнил контрол върху своите подчинени, които е трябвало да следят отпечатването на бюлетините за парламентарните избори. Това следвало от сключения договор между Министерски съвет и „Мултипринт“. Поради това той не е изпълнил служебните си задължения, което е довело до спестяване на производствени и организационни разходи и съответно в залагане на по-малък процент макулатура и технологично време, необходимо за отпечатването на бюлетините за гласуване. Същевременно е било допуснато отпечатването на твърде голямо количество бюлетини, което пък е довело до вредни последици, изрзяващи се в недоверие от страна на значителна част от българските граждани в изборния процес.“

В крайна сметка Желязков бе оправдан, но съдът така и не даде отговор на въпроса за какво да били предназначени отпечатаните в повече бюлетини.