Пламен Абровски: Без политика, която да определя посоките и правилата, функционирането на селското стопанство е невъзможно

Фермерите са наясно, че без политика, която да определя посоките, правилата и задачите, функционирането на селското стопанство е невъзможно.
Народното събрание (НС) е мястото, в което се залагат тези правила, а Комисията по земеделие е връзката на сектора със законотворците. 

Целите ни са качествено законодателство, защото то е в основата на всичко и успешното приемане на абсолютно всички законодателни мерки, които ще обуславят Общата селскостопанска политика (ОСП). А основната ни цел в сектор „Селско стопанство“ е създаване на средна класа земеделски производители – гръбнакът на всяко едно развито и модерно земеделие„, заяви Пламен Абровски, депутат от „Има такъв народ“ и председател на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание.

По думите му законодателната инициатива наистина трябва да идва от Народното събрание, а от Министерския съвет тя трябва да бъде изключение. Когато Министерския съвет създава закони, той ги прави така че да са му удобни на него, а когато НС ги създава, ги прави да са комфортни и за фермерите, и за правителството. Това е правилото.

Заради липсата на каквато и да е регулация, заради наличието на едногодишните договори, заради нерешаване на проблемите с множеството наследници на даден имот, в България процесът по концентрация на производствен ресурс – земята е част от този ресурс, е безконтролно.

Абровски коментира, че когато е бил създаден инструментът на споразуменията, това е било едно временно решение, за да могат да бъдат гарантирани очертаването и получаването на субсидиите от земеделските производители, а съответно и окрупняването на земята. Но това беше временен инструмент, който за съжаление доказа, че временното е най-трайно.

За да можеш ти като земеделски производител да инвестираш в по-добри техники за управление на земята, в напояване, в биологично производство, трябва да си сигурен, ще можеш да използваш максимално дълго време земята, която си арендовал. Ако отиваш всяка година на споразумение, всяка година си на различно място, как да инвестираш в производство? Няма как.

Затова е важно да започнем да говорим за поземлена реформа и за устойчивост в поземлените отношения. Това ще бъде полезно както за малките, така и за големите производители. Големите ще могат да планират, а на малките ще даде глътка въздух за определен период от време като 6 години, например, и да са сигурни с размера на земята, която обработват.

За мен е много важна обратната връзка, която ще получа от тези разговори с представителите на земеделските производители, защото ние за тях правим тези закони“.