ПП ПРЕГЪРНА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ИНДЕКСАЦИЯ НА ДОГОВОРИТЕ В СТРОИТЕЛСТВОТО

„Продължаваме промяната“ са внесли в парламента промени в Закона за обществените поръчки, чрез които се предлага индексация на договорите по обществени поръчки в строителството. Законопроектът, за който от месеци настоява строителният бранш, е внесен във вторник (19 юли) от трима депутати от ПП – Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова.

Това е втори опит за приемане на индексация на договорите. Първият бе през май, но тогавашният законопроект, изготвен от бившата четворна коалиция, не бе приет в пленарната зала. Впоследствие именно проектите в строителството с държавна поръчка бяха изтъкнати от ПП като повод за рухването на коалицията и решението на лидера на ИТН Слави Трифонов да извади министрите си. По-конкретно, от „Продължаваме промяната“ твърдяха, че регионалният министър Гроздан Караджов е искал да изхарчи милиарди и да ги насочи към фирми, които Бойко Рашков разследвал за нередности при строителството на магистрала „Хемус“. Караджов и „Има такъв народ“ отхвърлят тези твърдения.

С благословия от Кирил Петков

Сега ПП внасят законопроекта само ден след като зам.-министърът Ивайло Стайков обсъди с Браншова камара „Пътища“ спешните задачи в сектора. Според пресцентъра на МРРБ срещата се е провела на 18 юли, като се посочва, че Стайков замества вицепремиера в оставка Гроздан Караджов, който е в отпуск до края на седмицата.

От съобщението на строителното министерство става ясно, че зам.-министърът е съобщил на браншовата организация, че „си е поставил за задача възможно най-скоро Народното събрание да разгледа индексацията на договорите в строителството“.

Освен това Ивайло Стайков споменал, че инициативата е обсъждана и с премиера Кирил Петков.

„Имах среща с премиера и го помолих още веднъж да опитаме да внесем индексацията в Народното събрание. Имаме инструкции от премиера да намерим инструмент как това да се случи успешно. Ще положим усилия необходимите законодателни промени да бъдат гласувани в зала“, е цитиран да казва зам.-министърът.

С 15% нагоре

Според законопроекта на ПП индексацията ще се прави по методика изготвена от екипа на Гроздан Караджов и представилите на строителите, която бе публикувана още през месец май. Според проекта на методика, на индексация ще подлежат само дейностите, които са сертифицирани, фактурирани или подлежащи на изпълнение след 30 юни 2021 г.

Според нея индексация на цените по договорите няма да се прилага при средногодишна инфлация до 2%, респективно при тримесечна инфлация до 0.5%.

Инфлация по-висока от 0.5% на тримесечие се счита за обстоятелство, което при полагане на дължимата грижа, възложителят и/или изпълнителят не е могъл да предвиди и води до необходимост от изменение на договора, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение, се казва в предложената методика.

При първоначално индексиране (след датата на влизане в сила на методиката) се допуска анексиране на сключен договор или сключване на нов договор при проведена процедура, но несключен договор, с корекции за изпълнени дейности след 30 юни 2021 г. и предстоящи дейности по договора.

Общата сума за индексиране на договори в процес на изпълнение обаче не може да надвишава 15% от първоначалната стойност договора или съответно 15% от офертата, на базата на която ще се сключи договорът, е заложено в методиката.

Междувременно Камарата на строителите в България излезе с позиция, че рискът от нереализирани обекти нараства с всеки изминал ден, а това ще доведе до загуба на милиарди планирани инвестиции, както и до увеличаване на безработицата в отрасъл „Строителство“.

„Въпросът с индексацията на договорите с публични възложители, освен че засяга повече от 3000 строителни фирми, наши членове, е от изключително значение за държавата и за изпълнението на всички проекти с европейско и национално финансиране. Рискът от нереализирани обекти нараства с всеки изминал ден, а това ще доведе до загуба на милиарди планирани инвестиции, както и до увеличаване на безработицата в отрасъл „Строителство“. Ако обектите не бъдат завършени в срок, държавата ще трябва да възстанови милиарди по европейските програми, а отговорността за причинената щета към бюджета и българските данъкоплатци, ще е на политиците. Ако в най-кратки срокове не бъдат взети необходимите мерки и не бъдат намерени адекватни решения, последствията, както за бранша, така и за държавата ще бъдат необратими“, посочват от КСБ.