12 април 1961 г. – Юрий Гагарин, първият човек полетял в Космоса (видео)

Денят е 12 април 1961 г., в Москва часът е 9 и 7 минути – Юрий Гагарин излита от космодрума Байконур и влиза в историята на човечеството. Корабът му прави една обиколка около Земята с продължителност 108 минути. Приземяването е успешно! Първият космонавт, видял Земята от Космоса, преди 59 години става най-известният човек на планетата и кара хиляди хора да гледат към звездите и да мечтаят за още. Това е успех на всички учени, които са отдали живота и кариерата си на изучаването на Вселената.

Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 година близо до град Гжатск (днес в Гагарински район) Смоленска област, Русия в семейство на дърводелец и доячка. В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там извършва полети на военния самолет МиГ-15 в условията на полярните дни и нощи и открива, че му доставя удоволствие да лети.

На 9 декември 1959 г. подава писмено заявление с молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.

На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март Гагарин започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.

Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.

На 12 април 1961 г., в 9 часа и 7 минути московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“.

Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 108 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат, като Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут, както е планирано.

След полета на „Восток 1“ Юрий Гагарин става най-известният човек на планетата. 108-те минути в Космоса променят неговия живот завинаги. За него пишат вестниците във всички държави. Всички съветски ръководители искат да се срещнат с него и в продължение на 3 години това заема една голяма част от живота му. Под натиска на роднини, приятели, министри, маршали и академици често му се налага да вдига наздравици и да пие „до дъно“ за дружбата и любовта. При много ситуации той като по чудо избягва тежки нещастия или смърт. Юрий има силен характер и стоически издържа изпитанията, но този живот оказва влияние – той качва 8 – 9 килограма, престава да се занимава със спорт и става ясно, че само една нова подготовка за космически полет може да преустанови този процес.

Катастрофа

По време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот полковник Гагарин и инструктор полковник Серьогин на борда се разбива на 27 март 1968 година в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 km от град Киржач, Владимирска област. Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахът им е погребан в стените на Кремъл на Червения площад.

Причината за катастрофата, убила Гагарин и Серьогин, не е напълно изяснена и е предмет на спекулация и на редица конспиративни теории.

Съветски документи, разсекретени през март 2003 г., показват, че КГБ е провела собствено разследване на инцидента в допълнение на правителствено и 2 военни разследвания. Докладът на КГБ отхвърля всякакви конспиративни теории, като посочва, че действията на екипажа са допринесли за катастрофата. Докладът посочва, че авиодиспечерът е дал на Гагарин стара информация за времето и по време на полета метеорологичните условия са се влошили значително. Наземният екип също оставя външен резервоар, закачен за самолета. Планираният полет на Гагарин се е нуждаел от добро време и никакви външни резервоари. Разследването открива, че самолетът се е превъртял или поради сблъсък с птица, или за да избегне друг самолет. Поради старата информация за метеорологичните условия екипажът е смятал, че са на по-голяма височина, отколкото са били в действителност и не са могли да изправят самолета.

В книгата си „Двете страни на луната“ Алексей Леонов си спомня, че е пътувал с хеликоптер в близост до района на полета и е чул „2 силни експлозии в далечината“. Според него друг самолет, Су-15, е летял под разрешената височина и „без да разбере поради лошите условия, е минал на десетина метра от самолета на Гагарин, докато преминава звуковата бариера“. Последвалата турбуленция е превъртяла МиГ-а. Леонов смята, че първата експлозия, която е чул, е от преминаването на звуковата бариера, а втората – от катастрофата на Гагарин.

Друга теория смята, че екипажът от предишния полет е оставил един от обезвъздушителите в кабината отворен, което е довело до липса на кислород и е попречило на екипа до контролира самолета. Подобна теория е тази, че екипажът е открил отворен обезвъздушител и започнал процедура за бързо спускане на по-ниска височина. Това спускане ги е накарало да загубят съзнание и е довело до катастрофата.

На 12 април 2007 г. Кремъл налага вето върху ново разследване на смъртта на Гагарин.

През април 2011 г. документите от комисията, създадена през 1968 г. от ЦК на КПСС с цел разследване на инцидента, са разсекретени. Документите показват, че заключението на комисията е, че Гагарин или Серьогин е направил остра маневра с цел да се избегне удар с метеорологичен балон. Друга причина може да е опит от страна на космонавта да избегне навлизане в облак.

Съществуват някои конспиративни теории за смъртта на Юрий Гагарин. Според една от тях първият космонавт, в качеството си на командир на съветския „лунен екип“ от космонавти, е умрял по време на предполагаем неуспешен първи опит за пилотиран полет около Луната на борда на Зонд 4 на 2 – 7 март 1968 г., а не в официално обявената авиокатастрофа на 27 март 1968 г. По онова време космическият кораб Союз 7К-Л1 (Л1), след 4 неуспешни безпилотни тестови старта, още не е готов за пилотирани експедиции. Мисията от 2 – 7 март на кораба Л1 е известна под несекретното наименование Зонд. Тези подозрения официално се отхвърлят. Според други смъртта на Гагарин е умишлено причинена за отклоняване вниманието на световната общественост от готвещата се Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия.

В името на надпреварата САЩ отговарят с първи полет и кацане на Луната няколко години по-късно. Но вече три десетилетия след края на Студената война се вижда, че стремежът на човека към Космоса няма националност и няма политика. Учени от почти всички страни работят заедно в името на науката. Вече няма разделение на руснаци, американци, китайци и т.н.

Днес, само 61 години след полета на Гагарин, смело мечтаем за Марс. Международни екипи дават всичко от себе си, за да може човечеството да стъпи на чужда планета. Проектите дори са над правителства и държави, те са частно финансирани. Дали Илън Мъск ще успее или някой негов конкурент, за науката няма значение. Важно е, че искрата на любопитството е запалена и нищо освен нови постижения не могат да я угасят.