Всестранният талант на знаменития Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше

Едва ли има човек, който да не е чувал за знаменитите опери “Сватбата на Фигаро” и “Севилският бръснар”, чиито главни герои се превръщат в нарицателно за хитроумни и весели герой. За разлика от техния създател Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше.

Роден на 24.01.1732 година в нормално френско семейство на часовникари, Бомарше успява да се издигне във френското общество и да стане приближен на Луи XV в ролята си на изобретател и учител по музика.

Още от малък проявява интереси в областта на музиката и часовникарското изкуство, но не прави планове да изкарва прехраната си точно с тях.

Макар, че по онова време часовниците се носят като моден аксесоар, те не са съвсем надеждни и точни в показването на времето. Затова Бомарше започва да разработва нов усъвършенстван механизъм, благодарение на които часовниците да бъдат по-точни. И така, едва на 21 години, през юли 1753 година младият мъж патентова устройството.

По това време ментор на момчето е кралският часовникар на Франция Жан-Андре Лепо, чийто часовници са притежание на някой от най-знатните благородници.

Двамата се сприятеляват, но майстора има користна цел. Той открадва идеята на младият мъж, а сам пише писмо до Френската академия на науките, за да представи новото си “изобретение” наречено “системата Лепо”. В негова защита дори се явяват трима йезуити през май 1753 година, които “потвърждават” версията на Лепо.

Това разгневява ограбения Пиер-Огюстен, който пише опровержение до парижки вестник и нарича кралския часовникар „леке“.

Френската академия на науките взима под внимание въпроса и след направена експертиза доказва, че Бомарше е истинския създател на патента. Репутацията на Лепо е опозорена, а много скоро Бомарше получава лично поръчка от Луи XV да направи един часовник за любовницата му. Така Бомарше получава названието “Доставчик на краля”, а семейният бизнес процъфтява.

Славата му се разнася, богатството му расте, а той е лично назначен за обучава четирите дъщери на краля на арфа, а освен това създава новата военна академия.

След като не успява да стане консул в Испания започва да проявява интерес към писане на пиеси. До тогава пише само кратки пиеси, а има амбиция да създава произведения за театъра.

Славата го застига през 1767 година с пиесата “Ежени” поставена в държавния театър “Comédie-Française”.

Въпреки таланта си, той не пести критики към френския кралски двор и краля, което довежда до обтягане на отношенията им.

Но понякога и двамата с краля трябва да направят отстъпки в името на общата цел. През 1778 година по време на войната за Независимост на Щатите, той играе важна роля в доставките на френски боеприпаси за американската армия и създава фиктивна компания, която подпомага бунтовниците.

В опит да възстанови гражданските си услуги, върши различни услуги за Луи XV. Една от тях е свързана с потушаването на клевети, печатани в Лондон по адрес на френския крал Луи XV. Бомарше не само намира автора и печътницата му, но и я изгаря до основи.  Години по-късно при новият крал Луи XVI  пътува до Холандия, за да намери изнудвача на кралица Мария-Антоанета.

През 1778 година произведенията на Волтер са забранени на територията на Франция, но Бомарше ги счита за литературен шедьовър и изкупува повечето ръкописи на писателя от издателя му и започва да ги печата, но в град Кел, Германия, като по този начин запазва по-късни произведения на Волтер, които днес щяха да бъдат изгубени безвъзвратно.

Първата му пиеса “Севилският бръснар” се оказва провал, заради дългите си диалози, което кара зрителите да напускат преди края й.

“Севилският бръснар”

 

Макар, че това огорчава Бомарше, който се зарича повече да не пише, само година по-късно, през 1782 година създава шедьовъра си “Сватбата на Фигаро”, което се приема с възторг от критици и публика. Хитроумно иронизира френския двор, но това не убягва от краля и автора отново е арестуван и хвърлен в затвора. Но той вече е любимец на народа и много скоро е освободен под обществен натиск.

Оригиналната заглавна страница на “Сватбата на Фигаро”

Освен като сатирик, се проявява и като сребролюбец. Има три брака зад гърба си, като и при трите случая съпругите му умират от “случайно” от отравяне, а той взима наследството. Въпреки това властите не успяват да докажат, че Бомарше има нещо общо със смъртта им.

Днес статуя на твореца е издигната в 4-ти район на Франция

До 1796 година живее в Германия като емигрант, а след като е премахнат от забранителния списък, се завръща в Париж, където умира на 18.05.1799 година.