Храмове на основните религии в София

Базилика „Света София“

Посветена на божията премъдрост, базиликата „Св. София“ е построена още по времето на римския император Константин Вилики, а от XIV век с името на храма – София – се нарича и самият град.

Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век.

Образът на базиликата е символ, включен в герба на столицата, създаден от Харалампи Тачев.

Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика.

Храм-паметник „Св. Александър Невски“

Първата копка е направена от княз Александър Батемберг през 1882 г. Строежът започва реално през 1904 г., завършен е през 1912 г., а освещавенето става едва през 1924 г.

Екипът от архитекти се оглавява от руснака Ал. Померанцев, а стенописната украса и мозаечните композиции са дело на общо 24 руски и български художници. Фасадите са облицовани с врачански камък, а за вътрешността са използвани мрамор от Сиена и Карара, бразилски оникс, алабастър и други.

Особеният статут на храма не позволява извършването на граждански потреби. Изключения са направени за венчавката на цар Борис III, за опелото на царя през 1943 г., на патриарх Кирил и на оперния бос Борис Христов.

По време на режима достъп до тържествените служби имала само номенклатурата.

В криптата на катедралния храм е изложена една от най-представителните в света колекции от православна иконопис и изкуство – над 200 български икони, фрески, и църковна утвар.

Църква „Св. Седмочисленици“

Върху основата на съборната църква на някога съществувалия в София манастир „Св. Иван Рилски“ през 1528 г., при управлението на султан Сюлейман I Великолепни, е издигната монументална джамия, наречена „Имарет“.

Популярното ѝ наименование „Черната джамия“ идва от облицованото с черен мрамор минаре. В общественото съзнание е свързана и с използването ѝ като политически затвор след 1878 г.

По инициатива на министър-председателя Петко Каравелов джамията е преустроена в църква през 1901 – 1903 г. по проект на архитектите Й. Миланов и П. Момчилов. Изписването на храма завършва през 1966 г.

Църква „Св. Петка-Параскева Българска“

Според запазения надпис е построена през периода 1241 – 1257.
Най-вероятно тя е била част от резиденцията на тогавашния управител на София – севастократор Калоян. Тя е построена върху останките на античен дворцов комплекс.

При превземането на града османците я разрушават. През 1578 г. вече е възстановена.

През 1930 г. е вградена в новата сграда на Софийската митрополия.

Църква „Св. Петка Самарджийска“

Църквата „Св. Петка Самарджийска“ в сърцето на София е част от средновековната история на града.
Построена е в края на XVI в., полувкопана в земята, за да бъде по-ниска от османец на кон.

Храмът е изграден и поддържан от еснафа на самарджийте, посветен на тяхната покровителка Св. Петка Епиватска, българска светица.

Най-ценни са стенописите от края на XVI век, дело на зограф от Атонската школа.

Църква „Св. св. Кирил и Методий“

Построена е по проект на арх. Николай Торбов (1896 – 1909).

Стенописи има само в централния купол, но църквата притежава ценен иконостас и амвон, изработен в най-добрите традиции на Тревненската школа от Г. Марангозов, Т. Славков и техния екип.

Храмът доминира със своята архитектура до най-живописния софийски пазар –  Женския.

Църква „Св. Николай Софийски“

През 1555 година обущарят Никола е убит с камъни от озверяла тълпа мохамедани, а тялото му е изгорено.
На това място през 1900 г. по проект на арх. Антон Торньов е издигнат храм, в който се съхраняват частици от мощите на светеца, намерени в пепелта на кладата.

Храмът е един от най-ярките образци на софийския неовизантийски стил и впечатлява с пропорциите си и богатата декорация от многоцветни керамични фризове, каменна и дървена пластика по фасадите. Интериорът е дело на декораторите С. Баджов и Х. Тачев.
Великолепен е и ажурният иконостас, изпълнен от братята Алексиеви от Дебърската школа.

В близост до църквата се намира Паметник на опълченците, загинали в битката за Одрин през 1913 година.

Католическа църква по източен обряд „Успение Богородично“

През 1860 г. папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата църква, а през 1926 г. се създава Апостолическа екзархия със седалище в София.

Църквата Успение Богородично е построена през 1924 г. с цел да отговори на верските нужди на католиците от източен обряд.

В нея е служил монсеньор Анджело Ронкали – по-късно папа Йоан Павел XXIII.

Това е първата железобетонна църква в София.

Стенописите са на художниците Кожухаров и Сотиров, а дърворезбите – на Т. Христов. През 1970 – 1972 г. художникът Ст. Изов стенописва интериора на църквата.

В рамките на храмовия комплекс се намира Апостолическата епархия.

Баня Баши Джамия

Името на джамията, което означава „при банята“, подсказва принадлежността ѝ към някогашния турски комплекс, в който влиза и красивата мраморна постройка на минералната баня.

Баня Баши Джамия е построена по проект на най-изтъкнатия архитект в историята на Османската империя Мимар Синан, със средствата на богатия съдия Молла Сейфуллах в памет на починалата му съпруга през 1566 – 1567 г. Стените ѝ са иззидани от дялан камък, като между каменните редове са поставени червени тухли. Централният купол е покрит с оловни пластини. Събира до 1200 души на големите ислямски празници.

Църква „Свети Франциск от Асизи“

Църквата „Свети Франциск от Асизи“ към манастира на братята кармелити датира от 1899 г.

Сестрите кармелитки се установяват в малки къщи около нея през 1940 г. През 1952 г., при гоненията над католическото духовенство, сестрите са подложени на преследване.

Днес църквата се стопанисва от ордена на братята кармелити, отслужващи католическа литургия по византийско-славянски обряд.

Палата на Светия синод

Седалището на Светия синод на Българската Православна църква е построено през 1910 – 1912 г. по проект на арх. П. Момчолов и Й. Миланов. То включва административни помещения, заседателни зали, параклис „Св. Цар Борис I Михаил“ и жилищно крило.

Проектът на богатата фасадна украса с майоликови фризове и мозайки е дело на декоратора Харалампи Тачев. Над входа са изобразени трима борци за църковна независимост – Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. На бронзовия релеф в градината пред Синодалната палата още веднъж е почетен образът на екзарх Иларион Макариополски (1812 – 1875), основател на независимата Българска екзархия през 1870 г.

Църква „Покров Богородичен“

Църквата „Покров Богородичен“ е построена през 1922 – 1925 г.

Била е замислена от голямата софийска благодетелка Йорданка Филаретова като част от комплекс за бездомни и болни старци.

Иконостасът, църковната утвар и иконите в църквата преди това са принадлежали на храма „Св. Пантелеймон“ към Руската болница в Цариград и са ценни произведения на старото руско църковно изкуство.

Ротонда „Св. Георги Победоносец“

Ротондата „Св. Георги Победоносец“ е най-старата почти напълно запазена сграда в града. Построена е като част от античен обществен комплекс през IV век от самия император Константин. Частично са запазени пет слоя стенописи и един орнаментален от времето, когато сградата е превърната от турците в джамия.

Изображението на Архангел Михаил, изписано през X в. в източната страна на свода впечатлява с изразната си сила. След бомбардировките през 1944 г. наоколо се разкриват останки на сгради от антична Сердика.
Последвалото монументално строителство на Правителствен комплекс прекъсва визуалната връзка на храма с останалата част от града.

Патронен храм на Българската войска – в него ритуално се освещават бойните знамена.

Катедрала на Софийската митрополия „Св. Неделя“

Според историците църква на това място е построена през X век. През 1460 г. по време на чумна епидемия тук са пренесени мощите на сръбския крал Св. Стефан Урош II Милутин (1282 – 1321).
През 1863 г. е завършена нова сграда с внушителен позлатен иконостас. Царските икони в него са дело на Станислав Доспевски.

На 16 април 1925 г. при терористичен акт срещу цар Борис III, църквата е почти напълно разрушена. Загиват над 100 граждани.
Построена е отново по проект на арх. Иван Васильов и е осветена през 1936 г. Пред южния престол е поставена ракла с мощите на Св. Стефан. Стенописите (1971 – 1973) са дело на екип с ръководител Н. Ростовцев, но най-хубавите са от ръката на българския художник Карл Йорданов.

Сега църквата е катедрален храм на Светата Софийска Митрополия, а в рамките на комплекса от сгради наоколо се намира сградата на Богословския факултет и Църковно-историческия музей.

Руска църква „Св. Николай Чудотворец“

Храм-подворие на Московската патриаршия, изпълнен изцяло в автохронния руски „шатровиден“ стил.

Построен е в периода 1912 – 1914 г. по проект на арх. М. Преображенски.

Стенописите са дело на известните руски иконописци Пирминов, Веснецов и Ростовцев.
Забележителен е иконостасът – копие на този от Владимирския събор в Киев.

В криптата се намира гробът на Св. Серафим Софийски Чудотворец. Той е първият светец, канонизиран и прославян заедно от Българската и Руската православна църква. Св. Серафим е виден духовник на нашето време и основател на Княжевския манастир „Покров Богородичен“. Вярата в неговите чудотворни сили е голяма, затова богомолци оставят на гроба му молитвени писма с надежда за застъпничество.

Църква Църква „Св. Николай Мирликийски“

Построена е през XIII век от севастократор Калоян.

През Възраждането няколкократно е обновявана.

През 1944 г. е разрушена от бомбардировките, а след войната е възстановена като параклис. Има много хубав резбован иконостас.

Църква „Св. Параскева“

Посветена е на Св. Параскева, живяла като отшелница и лечителка през XI в. в Тракия.

През 1238 г. при управлението на цар Иван Асен II мощите ѝ са пренесени в столицата Търново, а след идването на османците – в Яш (Румъния). Тя е една от най-почитаните български светици.

Храмът на ул. „Бенковски“ е осветен през 1930 г. и е дело на арх. Антон Торньов. Създава впечатление за гигантска луковица и е сред най-големите архитектурни съкровища на столицата.

Църквата не е била изписвана отвътре, но има забележителен иконостас, също и чудесна акустика.

Църква „Св. Георги Победоносец“

Църквата „Св. Георги Победоносец“ е построена през 1899 – 1909 г. по проект на арх. Алекси Начев.

Осветена е през 1918 г.

Освен с архитектурните си достойнства църквата привлича и с творбите на четирима знаменити резбари от различни школи и поколения.

Последните стенописи са от 2002 година.

Католическа катедрала „Св. Йосиф“

През 1878 г. започва строеж на малка църква със средства, дарени от австрийския инператор Франц Йосиф II.

През 1944 г. тя е разрушена от бомбардировка. Събраните средства за възстановяване на храма изчезват при комунистическата власт.

При посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г. се освещава полагането на първия камък за строежа на новата катедрала. Проектът е на архитектите К. Пеев и С. Янев.
Катедралата е осветена през 2006 г., оборудвана е с орган и е най-голямата в България.

Пред катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II.

Първа евангелска съборна църква

Началото на евангелското богослужение в България е поставено през 1864 г.

Сградата на Първа евангелска съборна църква е построена през 1889 г., разрушена по време на бомбардировките и възстановена в оригиналния си вид след войната. В началото на XX век към църквата е основано евангелско сиропиталище, закрито от режима през 1948 г.

Тази църква е начело на Съюза на Евангелските Съборни Църкви, която като организация представлява първите евангелски църкви в България.

 

Софийска синагога

Това е третата по големина синагога в Европа.

Завършена е през 1909 г., по проект на придворния архитект Фридрих Грюнангер. Сградата е шедьовър на архитектурата, демонстрация на уникален синтез от мавритански и византийски стилови черти.

От отварянето ѝ в нея редовно се провеждат религиозни служби, освен в периода 1943 1944 г., когато повечето еврии от София са депортирани в провинцията.

Освен молитвена зала, в Синагогага се помещава и офисът на Централния израилтянски духовен съвет, както и Еврейският исторически музей, който предлага и беседа за Холокоста и за усилията на българския политически елит и православната общност за спасяването на над 50 000 еврии.

Румънска църква „Св. Троица“

Румънската църква „Св. Троица“ е собственост на Румънската патриаршия.
Построена е през 1901 – 1908 г. с дарения на румънската общност в България и румънската държава. Архитектът Фридрих Грюнангер, който по същото време строи и Синагогата, следва стила на румънските църкви от XIX век.

Храмът е официално осветен на 6 декември 1923 г. По време на бомбардировките през март 1944 г. е бил разрушен централният свод и куполът. През 1948 г. куполът е възстановен и църквата е реставрирана.

Богатата вътрешна украса със стенописи, стъклописи и орнаменти е в неовизантийски стил. Дърворезбованият иконостос и прекрасните икони в него са изработени от румънски художници.

Арменска Апостолическа Православна църква „Света Богородица“

Арменската Апостолическа Църква е една от древноизточните църкви и от най-древните християнски църкви. Християнството е донесено в Армения от апостолите Вартоломей и Тадей, поради което църквата се нарича Апостолическа.

През 1936 г. се открива Арменският народен дом, който приютява и до днес Арменската църква. В края на 2006 г. по проект на архитект Агоп Каракашян започва градеж на първия в България Арменски катедрален храм „Света Богородица”. През пролетта на 2015 година строежът е завършен до куполите.

През годината Арменската църква отбелязва пет големи църковни празника (дахаври): Коледа, Великден (Възкресение), Преображение Господне, Успение на Света Богородица, Кръстовден.