Иван Кулибин – самоукият талант, който изпревари времето си
Русия през вековете е дала на света много велики хора. Ще ни отнеме доста време, за да изброим най-великите умове на руския двор, но сред тях се откроява името на един изобретател, чиито изобретения изпреварват времето си и идват сякаш от бъдещето – Иван Кулибин.
Още от дете проявява интерес към механичните устройства, като особено се интересува от часовниковите механизми.
Роден на 21.04.1735 година, Кулибин от малък е свидетел на трудният живот на хората в подножието на р. Волга в село Подново в Нижегородския окръг и иска като порасне да намери начин да облекчи живота им с някакво подходящо изобретение.
През 1764 година проектира първият часовник със сложен механизъм и го подарява не на кой да е, а на руската императрица Екатерина II. Тя толкова се впечатлява от младия изобретател, че го назначава за отговорник в механичната работилница в Академията на науката в Санкт Петербург.
Там успява да създаде първият “планетарен” часовник, който показва не само часа, но и месеца, деня от седмицата, сезона и текущата фаза на луната.
През 1772 година Иван Кулибин проектира дървен мост с една арка над река Нева с дължина от 298 метра.

Проектът за мост над р. Нева е истинско архитектурно предизвикателство
След това през 1779 г създава първият вариант на морски фар. Снабден със система от една свещ може да свети толкова ярко, колкото половин хиляди от тях. Прожектори с различни размери са били използвани за различни цели: например големи са били поставени в фарове, по-малките са осветявали фабрики и работилници, а най-малките са служели като фарове за файтони. До 1782 година вече има готов чертеж на парен двигател за кораб, както и различни видове турбини, които да се използват в индустрията – например при производството на сол или вятърна енергия.

Варианта на Кулибин за проектиране на морски фар
През 1791 г. Кулибин се запознал с млад офицер на име Непейцин, който загубил крака си в руско-турската война и тази случка го кара да проектира първият механичен крак. Създава дори писмено упътване, което да помогне на офицера по-лесно да свикне да използва новата си “придобивка”. Скоро въпросният войник се завръща на фронта и взима участие във войната срещу Наполеон, заради което е повишен в чин и бързо се издига във военната кариера.

Първата протеза за хора загубили крайниците си
Само 4 години по-късно Кулибин създава първият телеграф в света, но руското правителство не одобрява проекта. Любопитно е да се отбележи, че само 4 години по-късно те закупуват от Франция същата технология и я внедряват за по-бърза комуникация.
Кулибин измисля как да накара корабите да се движат срещу течението без волове и бурлаци.

Идеята му е да използват две колела с лопатки. Потокът, въртейки колелата, предава енергията на вал и въжето на котвата се навива, а съдът сам се изтегля към котвата, използвайки енергията на водата.
През 1782 г. водоходът е натоварен с почти 65 тона пясък и доказва, че е надежден и много по-бърз от кораб, теглен от волове или бурлаци.
През 1804 г. Кулибин построява втори водоход, който е два пъти по-бърз.
Въпреки това министерството на водните комуникации по време на управлението на Александър I отхвърля идеята и забранява тя да се финансира, а построените водоходи така и не влизат в употреба. Много по-късно в Европа и САЩ се появяват кораби, които сами се придвижват, използвайки енергията на водния поток.
Застаряващата руска императрица Екатерина II иска Кулибин да разработи удобен асансьор, с който тя да се придвижва между етажите на Зимния дворец. Със сигурност тя е имала предвид асансьор-стол и Кулибин се изправя пред интересна техническа задача. Към такъв асансьор, отворен отгоре, не може да се закрепи лебедка, а ако столът се издига отдолу нагоре с лебедка, това ще причини неудобство на ползващия го.
Кулибин решава въпроса грациозно: основата на стола е закрепена към винт с дълга ос и се движи по нея като гайка. Екатерина сядала на подвижния си тор, а слугата завъртал дръжката – въртеливото движение се предавало на оста и тя издигала креслото до галерията на втория етаж. Винтовият асансьор на Кулибин е завършен през 1793 г., а вторият в историята подобен механизъм, създаден от Илайша Отис, е построен в Ню Йорк едва през 1859 година.
Но най-голямата му страст си остава идеята му за “perpetuum mobile” или т.н “вечен двигател”. Именно, заради опитите си да построи подобно изобретение той губи повечето си пари и умира в нищета, а в личен план макар и да има 11 деца от три брака, нито едно от тях не наследява таланта му, за да продължи великото дело на самоукия талант Иван Кулибин.
Препоръчани статии
Такситата с цени само в една валута
17 юли, 2025
