Кобалта – новата златна треска през XXI век
Всички сме чували за легендарната Калифорнийска “златна” треска от началото на XX в, когато в желанието си да открият злато, хиляди мъже буквално мигрират в Калифорния, САЩ, искащи да забогатеят бързо. Всичко започва през 1848 година от агронома от Сакраменто Джон Сатър, който открива буца злато на това място, а новината бързо се разчува и това води до стичане на множество търсачи на злато точно тук.
Сега сме XXI в и нова мания завладява хората, по подобие на тази преди век. Това е манията за ….кобалт. С нарастването на цените на електроенергията, както и революцията в името на чистата енергия и отказа от силно замърсяващите въглища, минералите и металите необходими за изработката на новото поколение електромобили излизат на преден план.

Повече от 2/3 от световните добиви на ценният метал се добиват в Демократична република Конго и която вече заема стратегически важно място, по подобие на някогашна Саудитска Арабия, която след откриването на нефта се превръща в монополист на петролния пазар, въпреки, че страната е с висока безработица, ниска политическа стабилност и висок геополитически риск.
Имайки предвид, че често превратите в Конго се спонсорират с този минерал, неслучайно новото му име е “конфликтен минерал”.
Проблемът, е че двете супер сили като САЩ и Китай оспорват правото си за добив на кобалт. Победител излиза Китай, на която през 2016 година САЩ продават два големи добивни полета на кобалт, а това спомага китайските производители на батерии да сключат споразумения с минните компании за постоянни доставки на ценния метал.
Но напоследък търсенето на кобалт все повече се движи от индустрията на литиево-йонни батерии: през 2017 г. само този сектор пое около половината от общото световно предлагане на кобалт от 100 000 метрични тона.

Като се има предвид огромното търсене на батерии, приложимо в транспортният сектор, се очаква този тип батерии да доминират в бъдеща, а това означава, че ще нарасне и търсенето на кобалт.
Това е голям проблем за индустриите, които консумират кобалт, като електронната мобилност и съхранението на енергия, които се гордеят с това, че са зелени и устойчиви.
Освен това с навлизането на 5G технологията метала става още по-ценен, защото по-големите батерии, използващи литиево-кобалтов оксид (LCO), са необходим елемент в този тип мрежа, тъй като антената, използвана за предаване и приемане на радиовълни, се нуждае от повече мощност спрямо тази на 4G устройствата, а това е проблем, защото кобалта е страничен продукт от добива на мед и никел, като повечето находища съдържат само между 0,05% и 0,4% Co, което оскъпява добива на чист кобалт, а предлагането му зависи пряко от цените на медта и никела.

По данни на специалисти именно бурното развитие на новата мобилна технология, може да доведе до повишеното му търсене, особено при преносимите устройства, като се очаква да нарастне от сегашните 45 000 т до 73 000 т до 2025 година.

Като добавим към това и факта, че петте най-големи китайски минни компании в Конго, които се фокусират върху добива на кобалт и мед имаха кредитни линии от подкрепяни от Китай банки на обща стойност 124 милиарда долара, а също и факта, че 15 от 19-те минни компании в Конго са собственост или финансирани от Китай, няма да е изненада, ако през следващите години видим ценова и човешка война, за правото на по-силния да притежава новото “злато” – кобалта, а това неминуемо ще се отрази и върху икономиките по света, но най-засегнати ще бъдат потребителите.
Препоръчани статии
Такситата с цени само в една валута
17 юли, 2025
