Как един съветски офицер спря ядрена война

След Втората световна война се определя нов световен ред, а двете тогавашни супер сили СССР и САЩ постоянно са в конфликт известен като “Студена война”. Това е и времето на постоянно въоръжаване и обогатяване на ядрения арсенал. Опасността от Трета световна война и дори ядрена война по това време е съвсем реална, заплашвайки живота на милиони мирни граждани по света.

Разбира се най-често свързваме съперничеството между СССР и САЩ с тогавашната “Карибска криза”, но едно друго събитие е било на път да “изпусне ядрения дух от бутилката” и да предизвика световен апокалипсис, които иначе сме свикнали да гледаме до фантастичните филми за бъдещия край на войната.

Двете страни открай време разполагат полигони с ядрени ракети в контролираните от тях зони, опасявайки се, че ответната страна ще атакува първа. По това време САЩ започват психологически операции срещу Съветите, тествайки готовността им за отговор на ядрена атака. Те включват тайни военноморски операции в Баренцово, Норвежко, Черно и Балтийско море, като всеки път американските бомбардировачи променят курса си секунди преди навлизане в съветското военновъздушно пространство.

По това време страната се управлява с желязна ръка от бившия агент на КГБ Юрий Андропов, който не търпи дори и най-малката стъпка в страни от комунистическата партийна линия. Той е човека отговорен за жестокото потушаване на Унгарското възстание, а скоро гневът му започват да изпитват и собствениците на магазини, без значение от големината на бизнеса, които заедно с много други предприемачи са обвинени в държавна измяна и пратени в затвора.

В опит да затегне режима в страната, влошава отношенията си със Запада. Особено като се има предвид, че тогава на власт в САЩ е Роналд Рейгън, който не само е отявлен антикомунист, но и нарича СССС с името “Империята на злото”. Следвайки тази политика за Рейгън е лична мисия унищожаването на Съветския съюз. Двете страни провеждат собствени военни учения и всяка обвинява другата в нечестна игра и подкопаване на мира в свободния свят.

Руснаците си научават урока от внезапното нападение на Хитлер през 1941, въпреки сключените тогава спогодби и следят с тревога случващото се на Запад.

В деня на инцидента: час 00:00 ч, дата 26 септември 1983 година.

Това е най-обикновен понеделник. Московчаните са в очакване на започване на новия работен ден от дългата седмица. Но часовника едва е отчел 00:00 ч, а вече червените лампи и сирени пищят в съветския контролен център за ранно предупреждение за балистичен удар “Серпуков 15”. Според системата САЩ изстрелват една след друга 5 междуконтинентални балистични ракети с по 10 ядрени глави всяка, а ядрения удар е въпрос на броени минути.

Inner workings of Russian radar centre that warns Putin of incoming  missiles revealed in new footage | Daily Mail Online

Секретното съоръжение Серпуков – 15

Тогава дежурен офицер зад пулта е Станислав Петров, подполковник от Съветските войски за противовъздушна отбрана. Докато другите офицери и помощен персонал изпадат в паника и искат да се отговори на заплахата, Петров запазва хладнокръвие и макар, че като командир на базата от него се изисква да отговори на заплахата, натискайки прословутия червен бутон, той не го прави. Правилен избор, с който спасява живота на милиони разчитайки единствено на здравия си разум и интуицията. По-късно в интервю признава, че е разчитал на гражданската си подготовка, докато всички останали негови началници са били военни и те не биха се поколебали да вземат това грешно и съдбоносно решение имайки предвид напрежението между двете суперсили.

Stanislaw-jewgrafowitsch-petrow-2016.jpg„За няколко секунди бях тотално шокиран, не знаех какво да правя“, споделя Петров.

„Виждах как всички ме гледат, очакват решение. Някои извърнаха глави. Бях 50 на 50… не бях сигурен дали тревогата е реална или фалшива. Реших, че не искам да започвам Трета световна война“.

Петров, чиято история е основата на новия филм „Мъжът, който спаси света“, казва че осъзнал как „милиони животи висят на косъм“.

Плашещата истина е, че Петров всъщност замествал свой колега този ден. Ако не той е бил пред радарните екрани, кой знае как е щяло да завърши всичко.

В продължение на 10 години той мълчал. Не казвал никому нищо – дори на съпругата си.

Проверка по-късно установява, че тревогата е фалшива и системата е объркала слънчевото отражение от облаци на висока надморска височина с ракетен пуск.

Но както обикновено става в онези времена, Съветите няма да признаят грешката си, а веднага ще намерят изкупителна жертва. И това е най-логичния човек – Станислав Петров. Наказан и разжалван с понижаване в чина с две степени, защото иначе, ако бъде награден това означава, че неформално се признава грешката на отговорните лица, чиито кръг включва по онова време доста влиятелни учени и военни от висшия ешелон на Червената армия.

Въпреки това Москва взима превантивни мерки и обновява защитната си система за ранно предупреждение. Въведена е системата “Периметър”, която задейства адекватен ядрен удар, дори и да са унищожени всички важни командни постове, които могат да задействат при други обстоятелства атаката.

Умира на 19.05.2017 г от пневмония, но не като герой на СССР, а като изкупителна жертва на тогавашната система.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *