Любопитни факти: Алфред Нобел и наследството на Нобеловата награда

Кой е Алфред Нобел?

На 8 октомври се състоя раздаването на Нобеловите награди на най-изявените умове през миналата година. Идеята за тази награда е на Алфред Нобел, който на 27.11.1895 година подписва завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж. Самият Нобел е известен като “бащата на динамита”, който е шокиран от пораженията, които нанася изобретението му и иска да възнагради онези Хора, които служат единствено в името на доброто на човечеството.

Роден е на 21 октомври, 1833 г. в Стокхолм, Швеция. Работи заедно с баща си (който е потомък на известен шведски учен) в руски фабрики за производство на боеприпаси и се запознава със свойствата на нитроглицерина, които превъзхожда по мощност барута, но няма негова стабилност при транспортирани. Самият младеж има силен интерес в областта на инженерството и в частност на експлозивите (по-късно това ще му е от полза).

Наричан е бащата на динамита

Осъзнавайки мощта на нитроглицерина, той започва усилена работа по осигуряване на стабилност на нитроглицера, за да се пристъпи към промишленото му производство. Смесвайки диатомита с нитроглицерин получава восъчна паста. След обработка със силициев диоксид нитроглицерина придобива стабилност, а това позволя лесното му пренасяне навсякъде, където има бойни действия.

През 1867 Нобел го патентова наричайки го динамит (от гръцката дума dynamis – в превод сила). Новото изобретение е може би най-забележителното наследство от индустриалната революция, без което нямаше да може да прокарват тунели и да се ускорява строителството. А това го направи най-богатия човек тогава.

Въпреки, че връзките на неговото семейство са тясно свързани с руския двор и руските генерали, той иска чрез динамита да сложи край на всички войни и да има вечен мир, но Първата световна война доказва точно обратното.

Затова възлага на двамата си инженери Рудолф Лилеквист и Рагнар Солман след смъртта му да използват цялото му богатство и да основат фондация на неговото име, чиято цел е всяка година да награждава най-големите постижения във физиката, химията, медицината, литературата и стремежа към мир.

До смъртта си през 1896 година има на името си над 355 патента и се обявява силно против всякакви кръвопролития и насилие между европейските народи.

Нобеловите лауреати

Носителите на наградата се наричат “Нобелови лауреати”, заради думата “лауреат”, с която от древни времена се счита за символ на победата и честта и е препратка към израза “лавров венец”. Според гръцката митология именно с подобен венец са възнаграждаваните победителите в древногръцките игри.

Както при всяка награда винаги има и млади и по-възрастни творци, които получават оценка за труда си. Но сред всички е канадския физиолог Фредерик Бантинг печели приза за най-млад носител, след като едва на 32 години, през 1932 година разкрива тайните на хормона  “инсулин”.

Nobel Prize 2020: Know Why Winners Are Called Nobel Laureates, 10 Facts

Изображение на Нобеловата награда, която от 1901 г. отличава мъжете и жените за техните изключителни технически постижения

На другият полюс е Джон Гуденаф, чиито разработки в областта на “Памет с произволен достъп” или по-известна като рам памет променят света на компютърните науки, но става известен в историята в областта на химията и по-точно в разработката на литиево-йонната батерия, като на 97 години се превръща в най-възрастният носител на Нобеловата награда за химия.

Има и периоди, когато наградата не се раздава по обясними причини. Това се случва по време на двете Световни войни, като след 1901 година цели 49 пъти наградата не намира своя носител.

Разбира се сред носителите на наградата са и представителките на нежния пол при това 16 на брой – първата е шведската писателка Селма Лагерльоф известна с книгата си “Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция”, а последната е американската поетеса Луиз Глюк, която през 2020 година е удостоена с наградата.

Математиката е единствената област, в която не се раздава Нобеловата награда.

Има много спорове защо няма награда в тази област, с оглед на гениите, които дават своя принос за развитието. Но най-упорития спор твърди, че Алфред Нобел мрази математиката, защото по неговите думи “всичко в нея е открито и няма с какво повече да се допринесе в тази наука”. Някой твърдят, че ученият не бил особено добър в тази наука, затова я пренебрегнал. А трети разпространяват слуха, че годеницата на Нобел имала любовна връзка с друг блестящ математик Франц Лемарж и от страх, че съперника му може да спечели подобна награда, Нобел е категорично против включването на тази наука в категориите за Нобелова награда.

Каквито и да са истинските причини, факт е, че днес тази награда е най-значимото отличие в науката и кара светът постоянно да се развива и стреми към по-добро в опит да надскочи себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *