Помнете Михаил!..

На 30 септември 2008 г. едно момче на 25 години, Михаил Стоянов, решава да излезе от къщи. Казва на майка си, Христина: ,,Мамо, искам малко да си почина от четенето за държавния изпит. Скоро ще се прибера.’’ Това са последните думи, които тя чува от него.

Същата вечер на алея в Борисовата градина се засича с група от няколко момчета, в която са Радослав Кирчев, Александър Георгиев и Александър Стоев. При разминаването единият се нахвърля върху него и почва да го удря по лицето, главата и гърдите. Друг го хваща с ръце за лицето и го притиска. Върху Стоянов е нанесен жесток побой – ритат го, душат го, скачат върху него. Няма възможност да окаже съпротива, едва си поема дъх, припада. Биячите го зарязват на алеята. Георгиев го обръща и пребърква джобовете на панталона му. Задига телефон „Нокия“.

Мотив за убийството на Михаил: ,,Чистехме парка от п******’’ и защото им ,,заприличал’’ на гей. След убийството Кирчев се похвалил, че заедно с Георгиев са налагали Стоянов. Според разследващите той дори разказал пред свидетел как вратът на младежа „изщракал“. Престъплението влиза в графа „убийство по хулигански подбуди“.

Днес Михаил можеше да е на 38.

Днес, 13 години след смъртта на Михаил, в Наказателния кодекс продължават да не фигурират квалифицирани състави за престъпления по хомофобски и трансфобски подбуди.

И това е срамно.

Помнете Михаил.

Помнете Михаил, защото най-голямата заплаха за живота на децата ви са младежите с бръснати глави, чиито мозъци се промиват от неонацистки партии.

Помнете Михаил, защото българската държава седи със скръстени ръце пред тези отряди от кръвожадни, хладнокръвни убийци.

Помнете Михаил, защото утре това може да се случи на вашето дете. И то да не се прибере вкъщи живо, защото шайка неонацисти се изживяват като богове над закона, вилнеейки на воля из софийските паркове.

Помнете Михаил.

Всеки, който с нещо би могъл да се стори ,,неудобен’’ и ,,неподходящ’’ на някого в тъмнината на някой парк, може да бъде Михаил.

А колкото до нас, останалите?

Ние трябва да помним. Длъжни сме да помним.

Защото извадихме огромния късмет, че все още сме живи.

Ангелина Летникова/facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *