Въстанието на боксьорите

Едва ли има човек, коjто да не е чувал за легендарния манастир Шао Лин, където монасите овладяват в най-висока степен легендарното изкуство кунг-фу. Благодарение на множеството филми и азиатски актьори, особено Брус Лий, това изкуство е добре познато днес.

В миналото мнозина майстори на бойното изкуство участват в различни бунтове срещу императорската власт или дори са привлечени като съзаклятници за удари срещу други конкуренти. Но след масовото колонизиране на Азия и в частност Китай от различни европейски колонизатори, които се възползват от благата на държавата, но и налагат масовото християнството, местни майстори на бойните изкуства сформират отряди, чиято цел е да се премахне колониалното владичество на европейците от китайските земи.

Френски вестник показващ Китай като политически пай разделен между Великите сили-2Френски вестник показващ Китай като политически пай разделен между Великите сили-2

През 1895 година негодуванието сред местните селяни и земеделци се засилва заради наводненията в провинция Шандонг, които се случват след дълга и продължителна суша и решават да вземат властта в свой ръце. Сформират се доброволни отряди, чиято цел е изземването на собствеността в големите градове на европейските преселници.

През 1900 година метежници се озовават пред портите на Пекин с лозунги като “унищожете чужденците” и принуждават европейците да търсят закрила и подслон в дипломатическия квартал на Пекин, като на помощ са привикани американските пехотинци.

Европейските вестници наричат бунта “въстанието на боксьорите”, защото с термина “китайски бокс” европейците определят изкуството на кунг-фу по онова време.

Самите бунтовници вярват във философията на бойните изкуства, считайки, че овладяването на тънкостите им ще ги направи неуязвими, а ако ученик бъде ранен в битка, значи той не вярва и не полага достатъчно усилия, за да овладее философията на кунг-фу.

Китайската императрица Цъси Тайхау издава декрет чрез който обявява война на чужденците в държавата. Китайските войски обсаждат квартала за 55 дни, като само южните провинции се въздържат от военни действия.

Карта указваща къде са разположени европейските дипломати по време на обсадата на градаКарта указваща къде са разположени европейските дипломати по време на обсадата на града

Но част от китайската администрация, която мисли напредничаво се обръща към съпруга й, император Гуансю с искане за държавни реформи, но претърпяват провал, а с това се отслабва влиянето на императора, които е изцяло заместен от съпругата си като върховен владетел на Китай, а той е задържан под домашен арест. В допълнение Китай губи години по-рано друга война с европейците, в резултата на което са и наложени унизителни международни разпоредби даващи преференциални експортни и транзитни условия за традиционния им враг – Япония.

В отговор на насилието, осем от най-могъщите нации по онова време сформират обща армия в защита на сънародниците си – Америка, Австро-Унгария, Британия, Франция, Германия, Италия, Япония и Русия в опит да прекъснат обсадата.

Британски и японски войници в битката при БейджингБритански и японски войници в битката при Бейджинг

Въпреки, че германския император Вилхелм II призовава за масово клане срещу мирните жители (което се и случва), въстаниците не падат духом, а напротив, доказват, че силата на бойните изкуства е по-добро от най-добрите тогавашни оръжия, като не са редки случаите, в които чужди войски панически бягат след сблъсък с боксьор, които само с хладно оръжие нанася повече щети от куршума на карабината. Тогава императора се надява, че ще успее да раздели територията на Китай между Великите сили – Великобритания, Франция, Русия и Япония, като всяка от тях ще има собствена сфера на влияние върху китайската политика. Германия завзема провинция Шандонг, където са съсредоточени по-голяма част от банковото дело, а Русия окупира на север земите от Великата стена в т.ч Монголия, като по този начин не само придобива контрол върху минното и дърводобивно дело, но и създава своя администрация, без китайско съгласие.

Боксерски бунтовници

Но силата на технологичния напредък все пак си казва думата и бунта е премазан на 13.08.1900 година с помощта на подкрепления от 55 000 чуждестранни бойци от различни нации под командването на британеца Алфред Гасли, а императрица Цъси виждайки, че губи войната бърза да сключи съюз с европейците, като се дистанцира от бунтовниците. Интересно е да се отбележи, че сред американските войници е и 31-вият бъдещия президент на Америка Хърбърт Хувър, който ще се прочуе с това, че по време на мандата си като президент комуникира на китайски с хората, когато не иска да бъде подслушван, печели славата на добър координатор, за да спомогне през Първата световна война.

Troops of the Eight-Nation Alliance (except Russia) that fought against the Boxer Rebellion in China, 1900. From the left Britain, United States, Australia, India, Germany, France, Austria-Hungary, Italy, Japan. (49652330563).jpgВойски на Алианса на осемте нации, 1900 г., от капитан К.Ф. О’Кийф

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *