Армията установи военен преврат в Гвинея и задържа президента

Една от най-бедните страни в света, но със значителни природни залежи, Гвинея беше разтърсена от военен преврат, след като армията насилствено взе властта в свой ръце. Причина за това стана безпрецедентния трети пореден мандат на 83 годишния президент Алфа Конде.

Лидерът на преврата Мамади Дъмбуя обяви пред държавното радио в неделя, че  конституцията на страната е преустановена, правителството е разпуснато и границите са затворени, като е наложен 24-часов комендантски час.

Дъмбуя, който е бивш френски легионер от Чуждестранния легион обяви, че политическите затворници ще бъдат освободени, а ролята на правителство ще бъде поета от Националния комитет за помирение и развитие.

„Ако хората са смазани от елита, армията трябва да даде на хората свободата им“, каза той.  Снимки в социалните мрежи потвръждават, че президента и негови близки хора от обкръжението му са арестувани, макар, че до момента поддръжниците на Конде твръдяха, че той е успял да напусне страната. Всички ръководители на държавните служби бяха призовани на среща днес, а неявяването им ще се счита за акт на бунт.

Въпреки това Думбая побърза да успокои политиците в страната, че няма да се упражняват репресии върху бивши членове на правителството, но те трябва да предадат държавните автомобили, а паспортите им ще бъдат отнети и няма да имат право да напускат страната.

Конде дойде на власт през 2010 година с благословията на народа изградил си образ на обичан опозиционен активист. Но това не беше за дълго. Той успя да положи началото на брутална военна диктатура, като не успя да измъкне страната от икономическата криза. Не само, че се облагодетелства за сметка на народа си, но и започна гонения срещу опозиционни лидери, като през миналата година промени конституцията, за да има възможност да се кандидатира за трети мандат, което го превръщаше в пожизнен президент.

Клипове в социалните мрежи показват, как народа излиза на улиците и празнува свободата си, но действията на бунтовниците бяха осъдени остро от ОНН и САЩ, които изразиха опасения от по-нататъшна нестабилност.

Американското правителство излезна с декларация, в която осъжда всякаква форма на насилие, определяйки действията като “противоконституционни”, което може да доведе до ограничаване на международните връзки на страната с партньорите си, в т.ч и Щатите.

Преврата се оказа лоша новина за минния сектор, които е сред най-печелившите. Това означава, че не само миньорите може да не вземат дължимите си заплати, но и са изправени пред неизвестност кога ще възобновят работа.

Говорителите на новата власт веднага реагираха, като заявиха, че всички дължими заплати ще бъдат изплатени, а сектора ще възобнови работа възможно най-бързо.

В момента военните са поставили гранични постове и не позволяват на жителите да напускат домовете си, заради “тяхната сигурност”.

Събитията в Гвинея са последните политически катаклизми в Западна Африка, където военните хунти поеха контрола над властта в Мали – при втория преврат в рамките на една година – и в Чад, след смъртта на Идрис Деби. Безредиците задълбочиха опасенията, че държавите, които вече са уязвими от нарастващото насилие на джихадистите в Сахел, могат да бъдат отслабени.