На 29 август 1949 г. е изпитана първата съветска атомна бомба

Още  преди Втората световна война съветските физици активно се занимават с ядрени и атомни изследвания. През 1939 г. те установяват, че след като уранът се разцепи, всяко ядро ​​ще излъчва неутрони и следователно, поне на теория, може да започне верижна реакция. Следващата година физиците стигат до извода, че такава верижна реакция може да започне или в естествен уран, или в неговия изотоп уран-235, и тази реакция може да се контролира с тежка вода. През юли 1940 г. Съветската академия на науките учредява комисия за проучване на „проблема с урана“.

През февруари 1939 г. съветските физици разбират за откритието на ядреното делене на Запад. Военните последици от такова откритие са очевидни, но съветската наука вече не функционира след германското нахлуване през юни 1941 г. В началото на 1942 г. съветският физик Георги Флеров забелязва, че статиите за ядреното делене вече не се появяват в западните списания – индикация, че изследванията по този въпрос са станали секретни. В отговор Флеров пише на Йосиф Сталин, настоявайки, че „незабавно трябва да изградим урановата бомба“. През 1943 г. Сталин нарежда да се започне изследователски проект под ръководството на Игор Курчатов, който тогава е директор на лабораторията по ядрена физика във Физико-техническия институт на Академията на науките в Ленинград. Под ръководството на Курчатов през април е създадена Лаборатория № 2 за провеждане на новата програма.

Но всъщност идеите и технологиите на първата съветска атомна бомба се основават на шпионска информация.

Съветските физици са можели и сами да създадат бомба, но Сталин не е вярвал особено на своите учени, а на разузнавачите и на Берия – началникът на съветските тайни служби и апарата на милицията.

Под негов надзор и в пълна тайна, така че дори главният конструктор Юлий Харитон е бил запознат само с отделни страници от документацията, атомната бомба е била сглобена  дори по-рано от планираното.

И така, на 29 август 1949 година се провежда първия тест на съветско атомно оръжие с мощност приблизително 20 килотона на базата на плутоний, На запад наричат бомбата „Джо-1“. Тя е копие на бомбата „Дебелака“, тествана в „Тринити“ и пусната наа Нагасаки. Тя е основана на плановете, предоставени от Фукс и Теодор А. Хол, последният втори важен шпионин в Лос Аламос, чиято дейност е открита едва след разпадането на Съветския съюз.

Image

Цар-бомбата е взривена в 11:32 московско време. На мястото на експлозията огнена топка се е образувала с ширина почти 10 километра. Огнената топка се издигна по-високо под влиянието на собствената си ударна вълна. Светкавицата се виждаше от разстояние 1000 километра отвсякъде.

Гъбеният облак на мястото на експлозията нараства на 64 километра височина и шапката му се разширява, докато и се разпросира на 100 километра. Със сигурност гледката била неописуема.

За Нова Земя последиците били пагубни. В село Северни, на 55 километра от епицентъра на експлозията, всички къщи са напълно разрушени. Съобщава се, че в съветските квартали, на стотици километри от зоната, експлозиите са от всякакъв вид – къщи се срутват, провисват покриви, хвърчат стъкла, счупват се врати. Радио комуникацията не е работила повече от час.

Един съветски оператор, който е бил свидетел на детонацията, разказва следното:

„Облаците под самолета и в далечината от него бяха осветени от мощна светкавица. Море от светлина се раздели под люка и дори облаците започнаха да светят и станаха прозрачни. В този момент нашият самолет се оказа между два слоя облаци, а отдолу, в процепа, цъфтяше огромна, ярка, оранжева топка. Топката беше мощна и величествена като Юпитер. Бавно и тихо той се прокрадна. След като проби дебел слой облаци, той продължи да расте. Изглежда, че е засмукал цялата Земя. Гледката беше фантастична, нереална, свръхестествена“.

Енергията, която освободила бомбата сега се оценява на 57 мегатона, или 57 милиона тона TNT еквивалент. Това е 1500 пъти повече, отколкото са пуснати и двете бомби, хвърлени върху Хирошима и Нагасаки, и 10 пъти по-мощни от всички боеприпаси, използвани по време на Втората световна война. Сензорите регистрирали взривната вълна на бомбата, която обиколила Земята не веднъж, не два пъти, а три пъти.

На 3 септември, 1949 г. специален самолет на метеорологичната разузнавателна служба на САЩ взема проби от въздуха в района на Камчатка и след това американските специалисти намират изотопи, които сочат, че в СССР е произведен ядрен взрив.

Международното осъждане не закъсняло, не само от САЩ и Великобритания, но и от скандинавските съседи на СССР, като Швеция. Единственото светло петно ​​в този гъбен облак е, че тъй като огнената топка не е осъществила контакт със Земята, радиацията е изумително ниска.

През годините на интервенцията тестовата програма бързо излетя и започна и по време на нейния курс бяха взривени около 80 устройства; само през 1958 г. СССР тества 36 ядрени бомби.

След като Съветският съюз потвърждава, че притежава атомна бомба, в САЩ рязко се засилват настроенията за разработване на водородна бомба.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *