Проектът Едит – или как да отгледаш гений в домашни условия

Тези, които не са чували името Едит Стърн са извинени. Тя е вицепрезидент на компанията IBM, на чието име има регистрирани над 120 патента.

Баща й е Аарон Стърн е учен от еврейски произход. По време на гоненията срещу евреите е депортиран във Варшавското гето, където се запозната с бъдещата си съпруга Бела. Успяват да оцелеят от ужаса на Холокоска и след края на войната семейството се мести в Щатите.

През 1952 година се ражда дъщеря им Арън и семейството е много щастливо.

Но това не продължава дълго. Вместо семейството да се наслаждава на живота и свободата си в една свободна страна, където няма да бъдат преследвани от безскрупулен антисемитистки режим, проблемите им тепърва започват. Много скоро лекарите установяват, че Аарон има рак на челюстта. Но това не сломява смелия баща, който отдава цялото си свободно време, за да възпитава дъщеря си Едит.

Разработва специален образователен метод за малката си дъщеря, който нарича “пълно потапяне в образованието”. Метода се основава на убежденията му, че човек никога не спира да се усъвършенства, затова трябва да учи и да надгражда себе си през целия си живот.

Именно затова прилага нагледно методите си върху дъщеря си Едит. Живота на Едит е коренно различен от тези на другите деца. Дори най-обикновените ежедневни неща, като например разходка из улиците е урок по архитектура, като процеса продължава непрекъснато, а проблемите й при общуването с околните се задълбочават.

Интересното е, че до 2-годишната и възраст той не разговаря с нея, като част от методологията му. Вместо това предпочита да общува с нея чрез класическа музика и радио.

Благодарение на използването на специални образователни картички с картинки, Едит до 11-тия месец използва напълно функционално картите, за да изрази себе си, на 2 годишна възраст вече знае азбуката, а шаха усвоява до 3-тата година от живота си.

Аарон прилага основите на счетоводството, за да научи дъщеря си на математика и в крайна сметка на 5-годишна възраст момичето има коефициент на интелигентност 205, а освен всичко друго изчита всички налични на пазара томове от енциклопедия “Британика”, както и творчеството на Платон и Фройд.

Скоро момичето се запознава с гениалния Алберт Айнщайн, като междувременно минава и тест за интелигентност, който установява впечатляващите 205 точки. И всичко това за момиче в предучилищна възраст. Това само убеждава баща й, че “проекта Едит” е успешен и върви в правилната посока.

На 12-години постъпва в колеж “Маями Дейд” и завършва с отличие след 2 години, като става най-младия възпитаник на образователната система, а на 15 години вече е назначена като преподавател!

През 1971 година баща й издава книгата си “Създаването на гения”, в която описва методологията при отглеждането на дъщеря си изразявайки мнението, че интелекта не се ограничава до раса, пол, култура или вродени способности. Именно тя му отваря вратите към Станфордския университет, където е поканен като гост лектор, където споделя идеите си за реформиране на образователната система.

Но въпреки гения си, момичето се оказва проблемна. В училище тя знае повече от учителите си и си позволява постоянно да ги поправя, а дори и да ги критикува, че учебните програми не са пригодени за момиче със специални потребности като нея. В интервю за местен вестник момичето казва, че въпреки, че е гении, тя никога не би третирала собствените си деца, както нейния баща.

Това интервю много го наранява. Но повече е разочарован от факта, че талантливата му дъщеря въпреки огромния си интелект и талант, няма нито едно създадено или патентовано изобретение. Защото според Аарон именно чрез изобретенията историята оценява приноса на гениите.

Всички са на мнение, че тя ще последва съдбата на повечето си “връстници” като няма да може да надгради гения си и ще остане в забвение.

Но Съдбата има други планове за нея.

Докато работи като преподавател в Университета в Мичиган, още преди да е навършила 20-тата си година е поканена като стажант в IBM. Именно това е нейния шанс за изява. Работи върху няколко ключови разработки като благодарение на нея се създава суперкомпютъра IBM Watson.

Работата й там се отплаща като в следващите 50 години извървява пътя до поста вицепрезидент. През 1990 година Стърн става първата жена в Американското дружество на инженерите-механици (ASME). И сякаш като отговор на постоянните упреци на баща си, успява да регистрира над 120 патента на свое име.

През 2015 г. Стърн е обявена от Business Insider като един от най-умните хора на всички времена.

Получава множество награди за изключителен принос в инженерството, като и днес тя е убедена, че най-доброто тепърва предстои и има какво още да даде на човечеството.