Агрианите – непобедимата елитна част на Александър Велики
Когато говорим за армията на Александър Велики, обикновено в съзнанието ни изникват македонските фаланги, въоръжение с дългите си копия или легендарната конница. Но те са само част от множеството бойни единици в многообразната му армия. Благодарение на техническия си напредък Македония се превръща в сериозен военен противник. В северната част на държавата се настанява варварското племе пеони. И тъй като и двата народа враждуват с траките, това ги прави малко или много неволни съюзници.
В тяхно лице Филип II вижда силен съюзник, затова благодарение на далновидната си политика ги включва в редовната армия. Това се оказва успешен ход след идването на власт на сина му Александър.
Но историята им дава друго име – агриани. Получават това име, заради използвания от тях щит, с форма на полумесец наречен пелта. Интересното е, че въпреки варварския си произход, тези войни се отличават с високо изградена дисциплина. А това е нещо високо ценено и до днес във всяка армия.
Въоръжени са с дълги копия за хвърляне (дротици), а в допълнение ползват къс меч (махайра) или бойна брадва. Благодарение на бързината си, тези войници могат да се справят с по-многоброен противник.
Още след първата си среща с царя на агрианите Лангар, Македонски получава няколко стотин войника, за да разчисти враговете в държавата. Но царя толкова силно се впечатлява от бойната им сила и дисциплина, че решава, че те трябва да станат част от редовната войска. Но това няма да е достатъчно, за да си гарантира лоялността им. Затова им дава правото да се самоуправляват, почитат собствени божества и да имат гражданска свобода в пределите на империята му.
И така. Отряда вече е налице, а няма по-добро място да докажат, че са най-добрите бойци в битката срещу персите при Граник (334 г). Войните пишат своята “Одисея” в тази битка, като обръщат персите в бягство. Следващите 8 години се бият и умират на бойните полета, където ги отведе Александър, в опита му да сбъдне мечтата си за силна империя. За разлика от мнозинството македонски войници, които искат да се приберат у дома, агрианите нито веднъж не си позволяват да недоволстват от продължителните войни.
Македонски осъзнава, че силата на армията е в успешното съчетаване на различните типове войски, затова използва фалангите като гръбнак на войската, а след като се вреже в противника насочва кавалерията, която го довършва с хирургически удар. Леката пехота е свързващата връзка между различните типове части. Но може би най-трудното от всичко е как различните войски да бъдат ръководени правилно от пълководците, за да нанесат решаващия удар като юмрук.
Но истинската “специалност” на агрианите е в т.н “специални задачи”. Те често включват партизански войни, засади, удари по фланговете, изграждане на собствени комуникационни центрове, както и разрушаването на тези на противника – всички тактики присъщи на съвременните специални части.
След смъртта на Александър няма сведения за съдбата на тези непобедими командоси. Но и не всеки ден се ражда пълководец и мъдър владетел като Александър, който да знае как да балансира между силата и дипломацията, за да привлече силен съюзник, който да му остане верен във всяка битка.

Империята на Александър Велики
Препоръчани статии
Такситата с цени само в една валута
17 юли, 2025
