Kакво се случва с нас докато спим?
Позитивният ефект на съня върху физическото и емоционалното състояние на организма е резултат от цяла каскада от биохимични процеси, протичащи в тялото по време на сън.
Затваряме очи, лежим неподвижно, външният свят изчезва и в един миг заспиваме. Изглежда, че всичко е в покой. Но всъщност се случват извънредно много неща, най-вече в мозъка ни.
Учени твърдят, че човек е по-креативен докато спи.
Каква е тайната
„Най-забележителното е това, че сънят е безсъзнателна фаза, че през това време ние сме в безсъзнание. В същото време мозъкът генерира спомени“, казва Ан Борн, който е изследовател на съня от университета в Тюбинген.
Без памет ние сме съвършено безпомощни. Не можем да се справим дори и с най-простите задачи. Например да събираме и изваждаме числа.
Студентите, участващи в този експеримент, се провалят, защото не знаят правилото. На следващия ден обаче, след като са спали дълбоко, те вече намират решението. До вчера са били в неведение, днес обаче всички са наясно с решението.
Най-странното в случая е, че студентите помнят формулата, която са открили в съня си. За учените това дълго време е било немислимо.
„Първоначално смятахме, че сънят е нещо пасивно, което не променя нищо в мисловния процес. Последните изследвания обаче сочат друго. На следващия ден, след като сме спали, имаме качествено ново мисловно съдържание, сравнение с това, с което сме заспали предната вечер. Чрез съня ние решаваме проблеми, благодарение на това, че сънят не само усилва мисловните съдържания, но и ги преработва така, че те накрая да бъдат структурирани по друг начин. И през целият този процес сме в състояние да откриваме нови структури и да решаваме стари проблеми“, казва изследователят.
След като установява, че човешкият мозък е толкова креативен в състояние на сън, Борн започва да се пита откъде имаме такава способност – дали ни е вродена или се предава по наследство.
Ето защо малките деца, които трябва да обработват прекалено голям обем информация, имат нужда от повече сън, смятат учените.
„Ако бъде залят от прекалено много информация, мозъкът започва да я пресява, да отделя по-съществените признаци, преди да запамети всичко. Доказват го последните опити, които проведохме. По време на сън децата преработват много повече такива абстрактни съдържания, категории и основни принципи, отколкото това се случва при възрастните“, казва Борн.
Едно 3-месечно бебе, на име Юлиус, трябва да демонстрира това на практика.
Учените му показват женски лица. Ще може ли Юлиус накрая да ги подреди? Част от тях той е виждал преди да заспи, други са нови за него.
Бебето отделя повече внимание на непознатите лица. Движенията на очите му показват, че детето използва един основен принцип за подреждане на съдържанията – познати или непознати.
Тук става дума за несъзнателно направлявани процеси за сортиране по време на сън. Ян Борн смята, че всичко това протича автоматично и че този механизъм ни е вроден.
„Това е и най-вълнуващото от нашите изследвания. Доказахме, че процесите, които протичат, докато мозъкът ни е в състояние на безсъзнание, добавят и нови съдържания към това, което научаваме докато сме будни. След като сме спали ние наистина знаем повече, отколкото преди. Това ни разширява и познанията“, категоричен е ученият.
Учените отдавна са установили прякото влияние на съня върху най-важните органи на тялото. Оказва се, че някои от тях единствено по време на сън получават възможност за кратка възстановителна почивка.
Мозък
По време на сън гръбначно-мозъчната течност, в която мозъкът плува, се изпомпва с по-интензивни темпове. Една от ключовите й роли е да отмива отпадните продукти, натрупани в отделните структури на мозъка, и да ги насочва към изнасяне от тялото. По-интензивното „хигиенизиране“ на мозъка докато спим е най-важният процес, подсигуряващ изчистването на съзнанието, за да се събудим отпочинали и свежи.
Сърце
Сърцето е един от органите, на които единствено сънят дава време за лека почивка от непрекъснатия им работен процес. Установено е, че в определени фази на съня сърдечната дейност се забавя до стойности, които са невъзможни за постигане в будно състояние. В този период се регистрират най-слабият пулс и най-ниското кръвно налягане за цялото денонощие. Това дава възможност на сърдечния мускул наистина да отпочине.
Бял дроб
Като неволеви процес, контролиран основно от вегетативната нервна систевма, дишането в будно състояние преминава през различни по интензивност интервали. По време на сън обаче то се забавя и навлиза в много по-равномерен период, даващ възможност за възстановяване на цялата мускулатура, която съдейства за непрекъснатия дихателен процес.
Мускулатура
По време на сън се установяват най-високите нива на растежен хормон. Той се секретира в хиповизата с най-висока интензивност именно докато спим. Той има ключова роля за възстановяване на мускулатурата и за укрепването й, както и за поддържането на ставите. Това е причина сънят да се посочва за изключително важен фактор в детска възраст, когато растежът на тялото е най-интензивен и изисква най-обилна секреция на растежен хормон. Сънят има незаменима роля както за възстановяването на най-важните органи на тялото, така и за укрепване на техните функции. Това обяснява защо проявите и оплакванията при хронично безсъние и недоспиване са толкова разнообразни и защо последствията им може да бъдат много сериозни.
Препоръчани статии
Избраха „Мис България“ 2025
16 януари, 2025
Намериха заместник на Димо в Игри на волята
19 ноември, 2024
