Ние те помним, Бате Асене

Асен Ангелов Кисимов е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Известен както с големи роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с успокоителния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР и др.) и с незабравимите детски песни („Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за хвърчащите хора“). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу – „Ейсън Чортън от Ямайка“ (1977 г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът „Великите поети на България“ – до края на живота си актьорът го представя над 700 пъти в страната и чужбина.

Асен започва да играе със собствените си име и фамилия – Асен Кисимов. Поради големия успех, завистниците пускат слух, че той е роднина на Константин Кисимов и затова е протежиран.

Асен продължава работа като Асен Ангелов, така стои името му в титрите на някои филми и като изпълнител на песни. И с това име става популярен.

Радиошоуто „Час на слушателя“ го води като Бате Асен. И така е популярен.

Последните години на актьора са сякаш най-точното олицетворение на неговата душа. Той пее, рецитира, пътува непрекъснато, въпреки проблемите си със сърцето (Кисимов има вроден порок на сърцето), мечтае, подготвя безброй проекти, изнася стотици пъти моноспектакъла си „Великите поети на България“ в България, както и в Холандия, Израел, Унгария и Австрия, записва този спектакъл като телевизионна постановка, води множество концерти, участва в телевизионни предавания, работи над собственото си радио-предаване, подготвя диск със своите най-известни песни, обмисля спектакъл за 70-годишния си юбилей.

На 12 юли 2005 г. Асен Кисимов открива в Благоевград изложбата на приятеля си Румен Жерев „Изкуство + любов = Париж“, а по-късно и спектакъла на Камерния Оперен Театър в града, с което започват Дните на Френската Култура. Актьорът-франкофон развълнува публиката със стихове на Веселин Ханчев, посветени на Франция и изпява няколко шансона, измежду които и една от любимите му френски песни Et si tu n’existais pas („Ако ти не съществуваше“) на Жо Дасен. В този момент посланикът на Франция и голям приятел на България Н. Пр. Ив Сен-Жур напълно нарушава протокола и развълнуван скача да прегърне Кисимов. Това е последната песен, която актьорът изпява. Вечерта се прибират с Румен Жерев, в чийто дом в Благоевград е отседнал на гости и щастливо мечтаят за бъдещите си начинания.

На сутринта сърцето на Асен Кисимов внезапно спира да бие. Последните му думи, в утрото на 13 юли 2005 г. са свързани с това, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им.

Историята помни още:

През 1995 г. в един софийски трамвай група неонацисти го пребиват и наръгват в главата, защото им приличал на турчин. Търсели някой „небългарин“ и намират дребничкия, 60-годишен мъж с артистична барета и детска книжка под ръка. Следва светкавичен удар в слепоочието, черепът хлътва, мъжът губи съзнание, смазват го с ожесточение, пребиват го като куче, всичко е оплискано с кръв, хората в трамвая не гъкват.

Актьорът прекарва известно време в болница за лечение на черепната си травма. Няколко години след това той не може да играе на сцената – забравя репликите. На тях не им се случва нищо. Учуден е от постъпката на тези млади хора, но им прощава, защото смята, че добротата е тази, която е от значение и която може да промени хора и събития.

Асен Кисимов мисли, че човек се ражда добър и оттам нататък, зависи как ще бъде настроен да възприема околния свят. „За съжаление“, казва актьорът, „днешният свят е изпълнен с много насилие, което сякаш се е превърнало в нещо нормално и затова най-верният път е именно добротата“.

В интервю в предаването „Всяка неделя“, актьорът (още с видими рани от побоя) официално прощава на своите нападатели и с голямото си сърце отново пледира за доброта и толерантност. Младежите с бръснатите глави обаче така и не се свързват с него, за да му се извинят – оказват се съвсем не толкова смели, колкото в деня на нападението.

За сметка на това, на откритите телефони в едно радио разни фашизоиди ще крещят „Zieg Heil!“ и ще обясняват, че всъщност Бате Асен приличал на евреин, и освен това бил „комунистическа свиня“, поради което „жалко, че оживя тая отрепка“.

През 2005 г. анонимен автор включва името на актьора в списък с така наречените „предатели“. Този списък е публикуван във форум на страницата на партия „Атака“. Обвинението към него и към още десетки изтъкнати български общественици и творци е, че е „приятел на евреите и че заради поведението си и голямата си уста е бил справедливо пребит през 1995 г. от скинари в трамвая“.
…
Ние те помним, Бате Асене. Помним и безкрайната ти доброта. Мир и покой на душата ти!